ПО ПОВОД НА ИЗЛОЖБАТА  "ДВАМА БРАТЯ" - БРАТИСЛАВА – СОФИЯ

Предложението за съвместна изложба на художници от Словакия и България дойде от страна на словашките ни колеги, чийто посланик за нас беше госпожа Елена Арнаудова - директор на Българския културен институт в Братислава. В Съюза на българските художници идеята се прие добре и през изминалите няколко месеца узря нейната конкретна визия - избрахме място за осъществяване на изложбата и в общи линии маркирахме нейните параметри и съдържание. На мен, като отговорник за изложбената дейност в СБХ, се падна честта да направя избор от 15 автори - удоволствие, изпитано наред със съзнанието за сериозността на една отговорност - да избереш числения минимум от цяла артистична общност, която го надхвърля десетки пъти, която е особено чувствителна и ревнива, и на която възможностите за организирана изява все не достигат спрямо активността й.
Ще ми бъде трудно в мотивацията и обосновката си да завоалирам субективността на своя избор, но струва ми се, че и всяка обективност е по някакъв начин субективно предопределена. В този смисъл селекцията е колкото моя, толкова и на всеки един от художниците, които откликнаха на предложението и приеха да участват, за което им благодаря.

Мислейки за темата, или по-точно за мотото на изложбата - "Двама братя", реших да не търся тематичнатаобвързаност на творбите - това би било трудно с оглед на ограниченото време за подготовка, и би представлявало вид насилие - преднамереност с непредсказуем резултат. За това приех мотото като символ на една съвместна "братска" артистична проява, която да бъде и начало на едно по-широко и по-трайно сътрудничество между две близки в своята същност творчески организации. От тук нататък трябваше да оформя "рамката", в която да вместя своя избор.

Тъй като става въпрос за живопис, заложих на няколко критерия, които ще се опитам да обясня. На фона цялата богата и сложна картина на съвременното европейско изкуство и неговите специфични черти в различните региони (доколкото са различими), традиции, моди и бъдеще, живописта все още има своето място (по мое мнение - едно от основните) като вид изкуство, даващо възможност за артистичен изказ, напълно адекватен на съвремието и на новите медии и изразни средства, които благодарение на дигиталните технологии се наложиха в последните десетилетия. За мен в много отношения именно живописта като класическа форма на изкуство се явява основата и фактора, около които може се коментира конвертируемостта на новите визуални изкуства въобще. Класическата форма е универсална форма, а на универсалната форма не й е необходимо да работи само и единствено в своя полза. Тя може да си позволи да стигне и до своя краен вариант на себеотричане. Веднъж извървяла целия си логичен път, тя се явява едновременно и като база, и като отправна точка за търсене в арт пространствата. Намирам за необходимо да кажа това, защото мисля, че е несъстоятелно и безумно да се зачерква живописта като един от езиците на съвременното визуално изкуство.

Българската част от изложбата включва автори от няколко поколения, едни от които започват творческия си път през 80 -те, други през 90 -те години на 20 век, а трети сега - в първите десетилетия на 21 век. И петнадесетте художници са доказали своето присъствие на родната сцена, а част от тях вече имат и своите сериозни международни изяви и престижни награди. Без претенции за изчерпателност мога да кажа, че подбраните творби представят широкия спектър от търсения в съвременната живопис. Изявата е на автори, влюбени и до голяма степен отдадени на живописта. Една част от тях - Симеон Стоилов и Иво Бистрички, освен като отлични живописци, имат своите значителни постижения и в други области на съвременното изкуство - видео арт, инсталации и др., а и самите те вече са били куратори на концептуални изложби. Александър Вълчев  също е художник, чиито експерименти варират от живопис, сродна с поп-арта, скулптура, фотография, до концептуално изкуство - резултат на смес от изразни средства. Момчил Георгиев е артист, който напоследък също прави своите опити в концептуализиране на живописта и от началото на десетилетието насам бележи интересно развитие. В измеренията на абстракционизма, експресионизма, на абстрактния експресионизъм и информела, най-общо казано могат да се търсят творбите на художници като Нина Русева, Стойко Даскалов, Любен Генов и Людмил Лазаров - художникът с най-много опит от участниците в изложбата, който самоопределя стила, в който работи напоследък, като бавен експресионизъм. Творби, чиято сила е в неназовимата изразност - вибрация на цветови съзвучия и енергична динамика на петна и мазки... Силна експресия и артистичен замах има в поезията на пейзажите - поводи за емоционалните колористични излияния на Мария Райчева. Уравновесени и благородни като състояния в сложната си хроматичност, с особената си материалност, звучат композициите на Здравка Василева и Георги Щърбев. Майсторски и виртуозен, обвит в загадъчност бих нарекъл своеобразния личен неореализъм в интериорите на Петя Денева и серията портрети на Атанас Атанасов. Естетски и странни ми изглеждат пост-урбанистичните вариации на Светослав Недев, случващи се някъде между поп-арта и минимализма, направени с пестеливост и вкус към парадоксалното. Лаконично - минималистичен и причудлив е изказът на Николай Петков, звучащ в особени иронично-философски нотки, като някакъв странно изтънчен, визуален афоризъм.

Да се обръщат в думи "посланията" на живописния език, в крайна сметка, е едно упражнение, което дори и добре изпълнено, стои някъде встрани от същността на визията. И най-маловажното нещо, към което прикрепим солидна словесна обосновка, е възможно да приемем на сериозно. Надявам се думите да не успеят да изземат онова, което  картините сами трябва да си спечелят. Също се надявам, че след като разгледате изложбата и прочетете тези думи, ще установите, че те нищо ново не ви казват.

Пожелавам успех на изложбата в Братислава и очаквам с нетърпение нейното повторно случване в София. Братски поздрав на художниците от Словакия и съвместен успех!

                                                                                                                                                                                                                    Любен Генов - 01. 06. 2009 г.