Антология на съвременния словашки разказ

На 15 октомври в Българския културен институт беше представена книгата на великотърновското издателство „Фабер” „Антология съвременни словашки разкази”. Тя е съставена от прекрасния познавач на съвременния литературен живот в Словакия Браньо Хохел и преведена на български  от Гергана Майерчакова.

Сборникът представя на българския читател най-доброто от съвременната словашка кратка проза от 90-те години досега. Включени са писатели с различни нагласи към света, с различни философски и езиково-стилни предразположения, с широк спектър на наративните техники:  Мартин Касарда, Петер Павлац, Игор Отченаш, Яна Беньова, Петер Крищуфек, Павол Ранков, Юрай Шебеста, Владимир Бала, Михал Хворецки, Браньо Хохел, Моника Компаникова и Карол Д. Хорват.

Събитието откри директорът на БКИ Елена Арнаудова, която поздрави присъстващите и ги прикани да почетат с едноминутно мълчание паметта на преводачите-българисти Ян Кошка, Виера Прокешова, Емил Кудличка и преводача на чешки и словашки автори, поета Вътьо Раковски, които ни напуснаха през последните три години.

Сред гостите, изпълнили залата на института, беше и българският посланик Огнян Гърков, който даде висока оценка на публикацията.

Издателят Нейко Генчев, който дари средствата от продажбата на книгата на БКИ, благодари на спомоществователите ­– комисия „СЛОЛИА”, Литературния информационен център, Братислава, и на всички участвали в създаването на антологията, които заедно създадоха „още един мост между нашите две култури”.

Преводачката Гергана Майерчакова сподели свои мисли и вълнения, свързани с процеса на превода и издаването на книгата.

От името на авторите говори Игор Отченаш, бивш директор на Словашкия културен институт в Прага, в момента служител в Министерството на външните работи.

Книга бе „кръстена” по словашки обичай от известния писател Душан Душек. След топлите думи, с които пожела „на добър час”, той вложи символично в книгата гълъбови пера, с които тя да полети по света, и цветчета от български рози.

Присъстващите бяха единодушни, че думите в предговора, отнасящи се до начина на писане на един от авторите, а именно – „прозата на Ранков е доказателство за това, че майсторското разказване, сякаш напук на кризата на случките, продължава да съществува и едновременно с това доказва, че може да бъде безкрайно привлекателно, може да заинтригува съвременниците, да съдържа философски тайни”, се отнася и за останалите словашки писатели, публикувани в този сборник.