ЕВА СПИРИДОНОВА от Козлодуй с награда от
ХVІІІ международно биенале на детската рисунка гр. Мартин 2008
На 16 май в Турчианската галерия на гр. Мартин беше открита изложба на наградените творби от ХVІІІ международно биенале на фантазията гр. Мартин 2008, което тази година премина под надслов „Посланието на приказките”.
В словото си при откриването на изложбата директорът на галерията г-жа Ковачова подчерта, че членовете на международното жури е трябвяло да работят няколко дни повече, за да могат да изберат и наградят 65 от пристигналите 15 500 творби на деца от 28 страни.
Радостно за нас българите е, че една от най-престижните награди получава Ева Спиридонова, художничка от школата по рисуване в Козлодуй.
През годините броят на участниците е нарастнал и биеналето вече се е преврърнало в „движение”. Доста често вече могат да се чуят гласове на възрастни, които обясняват на децата си или на свои приятели, че са спечелили награди... дали не е било през 1976... или може би през 1978 година...
На вернисажа, освен многото деца и техните близки, присъстваха и областният управител на гр. Жилина, под чийто патронаж преминава тазгодишното биенале, кметът на гр. Мартин, директорът на Международния детски дом „Бибиана”, представители на посолствата от страни, чиито деца са спечелили награди от конкурса, директорът на БКИ г-жа Елена Арнаудова, която получи наградата на Ева Спиридонова, артисти от местния театър, които увличаха децата да разиграват познатите им приказки, журналисти.
Приказката - постоянен спътник в нашия живот
Слово на Силвия Райчанова - изкуствовед
Всичко стихва... чува се само тихият шепот на мама. Мирисът на огъня се смесва с този на старата книга, отваряйки ни врата към един нов свят. Свят на дракони и принцеси, на омагьосани замъци и вълшебни предмети. Доброто побеждава злото, истинската любов и приятелството преодоляват всички препятствия, които им се изпречват на пътя. Магия, която понякога очарова и възрастните. Спомняте ли си и вие за тази очарователна атмосфера, когато ни четяха приказки за лека нощ? Историите, които в детството ни разказваха нашите баби и майки, ни съпровождат през целия ни живот. Не бихме казали обаче, че това е само един прекрасен носталгичен спомен. Това е по-скоро закодиран факт. Награда за доброто и възмездие за злото - това е морален закон, в който естествено вярват всички идеалисти, но предимно децата. При това тук не става въпрос само за награди или материални и физически наказания. Приказките са вълшебни, прекрасни и благородни. Носят в себе си посланията на много поколения за доброта, доблест и мъдрост. Учат децата да се противопоставят на злото, да се борят и преодоляват препятствията, докато стигнат до щастливия край.
Приказките, нашите мечти и детски желания оживяват при погледа на историите, нарисувани от днешните деца. Техните чувства, мисли, представи и мечти са отразени в творбите им непосредствено и искрено.
Същевременно не може да не се забелжи, че съвременните деца все по-често се отклоняват от традицинните приказки, от техните герои и среда. Времето, в което живеем, е пълно с образи и картини, които атакуват детската фантазия; постепенно от нея започва да изчезва красотата на вълшебните и необикновени истории, пълни с оптимизъм. Културата на консуматорското общество ограничава не само детската фантазия, но и нашия поглед към света. Резултатите от нея са налице: пасивност, ленивост, скука. Съвременните компютърни игри и екшъни водят до агресивност и патологично бягство от реалния живот.
Да търсят, откриват и развиват нежните и раними пъпки на детското творчество е благородно задължение на художници и педагози, но своята отговорност трябва да знаят и носят и родителите. За да са правдоподобни, нещата трябва да произлизат от вярата. Нека не позволяваме на нашите деца да повярват, че мечтите им са утопични, а приказките - нерални, че са сами в битката с драконите. Времето, което днес инвестираме в тях с търпение и любов, ще ни донесе много радост и богати плодове.
