Представяне на книгата „Кобургите и Словакия” в БКИ Братислава

Вечерта на 21.9.2010 г., в навечерието на Националния празник на Република България 22 септември – Деня на Независимостта, Българският културен институт в Братислава посвети на историческата личност, имаща най-голяма заслуга за събитията, станали преди 102 години – тази, на цар Фердинанд. Представена бе обширната монография (450 стр.) на словашкия историк проф. Роман Холец „Кобургите и Словакия”. На проучването на династията на Кобургите, по-конкретно на нейния австро-унгарски клон, авторът е посветил цели десет години.

В Словакия споменът за цар Фердинанд Български е много жив, тъй като след абдикирането си през 1918 г., бившият български цар прекарва голяма част от живота си на бивш монарх в ловното семейно имение в Свети Антон (Средна Словакия). И до днес в музея на имението се съхранява богат архив на Фердинанд, дори все още се срещат възрастни хора, които са имали личен контакт с българския владетел.

Интересът към събитието бе невероятен дори за автора на публикацията. Наред с многото историци, българисти и журналисти, гост на представянето бе и писателят Антон Хикиш, който представи автора. Самият Хикиш е автор на романа за Фердинанд „Спомни си за царя”, излязъл от печат в началото на 2007 г. В него писателят описва живота на чичо си като личен секретар на Фердинанд в българския царски двор до началото на Първата световна война. Тук бе и Даниела Захарова, дъщеря на видната словашка писателка Клара Ярункава, издала още през 1978 г. биографичния роман „Талисманът от Хорехронието”, в който описва спомените на баща си, когото Фердинанд е водил навсякъде със себе си като свой „талисман”, тъй като младият словак случайно го спасява от атентат в Евксиноград. Сред гостите бе и монсеньор Петер Слепчан, изследовател на дългогодишната кореспонденция между цар Фердинанд и словашкия епископ Михал Бузалка.

За доближаване до атмосферата от края на ХІХ и първата половина на ХХ век спомогнаха не само откъсите от книгата, прочетени от младия актьор Андрей Шолтес, но и великолепните изпълнения на валсове на европейски романтици от пианистката Василена Вербовска.