Слово за Стоян Стоянов-Течи – Братислава 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА

Няма по вълнуващо нещо за човека от това да усети, че е бил щастлив да познава лично такива интересни творци, оставили трайна следа не само в родната, но и в европейската култура, като големият български художник професор Стоян Стоянов – Течи.

Признавам, че с вълнение приех поканата да участвам в откриването на самостоятелна изложба от непоказвани досега в Братислава графични творби на този изключително продуктивен български творец, който с виденията си, които пресъздава върху платното, заслужено се нарежда сред любимците на Мнемозина, дарила го с ярък талант и дълбока чувствителност.

С огромно удоволствие поднасям своите и на Министерството на културата поздравления на организаторите на този истински празник на културните връзки между България и Словакия, на който ни събира творчеството на един от академиците в графичното изкуство, получил своето образование в Академията за изящни изкуства тук в Братислава през 60-те години на миналия век. Тук младия художник развива не само своя вроден стремеж  да служи на прекрасното, но и формира своята активна гражданска позиция на един от бъдещите водещи участници в националния културен живот в България.

Великият Микеланджело говори за изобразителното изкуство като за „ревнива любима, която изисква човек да й принадлежи изцяло.”

Верен до себеотричане на тази ревнива муза Стоян Стоянов- Течи, подчиняваше до края на живота си дните и нощите си на един проникновен философски разговор със зрителите за реалния живот, извикващ асоциации, извисяващи Духа до пределите на възвишеното и хармонията. Ярките багри на неговите графики са само средството, с което художника показва пристрастието си  към вътрешната драма на съвременния човек, към дълбочинното вглеждане във вечното и мимолетното у човека и обществото. Стоян Стоянов- Течи бе  проводник на едно освободено многопластово образно мислене, илюстрирано прекрасно с таланта му и познанията му за всички съвременни техники на графиката и литографията.

Това съчетание и неговият своеобразен тълковен речник за именуваните и неназованите неща от мозайката на човешката ни природа -алчността, завистта, лъжата,измамата, мечтата, ревността, го превърнаха още приживе в еталон, по който се равняваха младите таланти от Българската художествена академия, в която той дълго време бе Декан на Факултета по изящни изкуства.
Течи владееше магията и силата да прави приятели всички, които познаваха него и неговото творчество, а неговата обществена ангажираност увличаше съмишленици в мисията на изкуството да възпитава истинска ценностна система.Може би в дарбата да превръща творческата си енергия в обществен катализатор и активна гражданска позиция се крие тайната на неувяхващата творческа актуалност и несъмнена адекватност на неумолимия ход  на времето.

Самостоятелните изложби по цял свят показваха силата на таланта на Стоян Стоянов – Течи.
Днес той отново, макар и три години след смъртта си, се завръща в Братислава, където се разлисти яркото му дарование.

За мен е чест да съм  сред тези, които още веднъж ще се потопят в ярката фиеста от образи и цветове на един български творец, който до края на живота си считаше за втори роден дом столицата на Словакия.

Искрено вярвам, че днешната ни среща ще е един красив момент от стремежа на всеки човек за среща с прекрасното и възвишеното.

Братислава, 04.12.2007 г.

                                      НЕВЯНА МАЛЧЕВА
                                      НАЧАЛНИК НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ КАБИНЕТ
                                      НА МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА В
                                      РЕПУБЛИКА  БЪЛГАРИЯ