ЕМИЛ ВЕНКОВ
“Творецът трябва да уважава зрителя”

“На 10 септември в Националната галерия за чуждестранно изкуство “Св. св. Кирил и Методий” в София бе открита юбилейна изложба от двайсет и три бронзови пластики на скулптора с голямо международно признание Емил Венков - наш сънародник, който близо четирийсет години живее в Словакия. Над двеста почитатели на изкуството на Венков дойдоха да изразят обичта и уважението си към него…” Телеграми, цветя, поздравителни адреси… Държавната агенция за българите в чужбина му връчва почетния знак с образа на Иван Вазов. Самият Венков, силно развълнуван, сочейки творбите си, успял да каже само: “А това е моят поздрав към вас, приятели!” Събитието е отпреди 10 години и е отразено във всички средства за масова информация в България. 

Отивам при Емил Венков за интервю. Радвам се, че въпреки почти обезкуражаващото начало: “Не обичам интервютата!” - Емил Венков говори увлекателно както за своя живот, семейство, деца, така и за своето творчество и светоусещане. Дори не се налага да се задават въпроси.

Роден е в София през 1937 год. Като ученик в VIII клас участва в два конкурса за портрети на Васил Левски и Христо Ботев. Спечелва и двата.  Забелязвайки таланта му, Тома Григоров, “великолепен човек и педагог, който не мога да забравя”, го съветва да кандидатства в откритата година пред това Художествена гимназия в София, което Емил Венков прави без знанието на родителите си. Неспокойният му и бунтарски дух, несъгласието му да се приспособи към клишетата, са причина в III курс да бъде изключен от гимназията. Не помагат увещанията на приятели и учители да се извини и да остане в нея. По същото време е обявен анонимен конкурс за монументална скулптура, която да бъде в Западен парк. Венков, едва 18-годишен, спечелва конкурса. Веднага е върнат в гимназията. Отпусната му е дори стипендия.

Пътят към Художествената академия е отворен. Но още в I курс, година след Унгарските събития, той отново е изключен. В търсене къде да продължи образованието си, което вече е осъзнато негово призвание, среща Юлияна Божкова, която учи в Братислава и която му говори за високото ниво на професорския състав в Художествената академия в Братислава, в което има възможност да се убеди лично. На 12.10.1958 год. пристига в Словакия, където живее и до днес. Дипломира се през 1966 год. Междувременно създава семейство, ражда му се дъщеря, учи и работи, за да изхранва семейството си; отива в България да си извади нов паспорт и попада в казармата. “Войниклъкът е среща с глупостта, която никъде другаде я няма в този й вид!”- въздъхва Венков, спомняйки си за проблемите, които си навлича в казармата. Благодарен е на ген. Захари Захариев, приятел на баща му, който му помага и съдейства да се върне в Словакия. Едва сега споменава,  че баща му е участвал в Гражданската война в Испания, а след това е бил в концлагер и то, за да обясни от къде идва приятелството на баща му с генерала.

След завръщането му в Словакия Емил Венков започва работа. Условия за реализирането му като скулптор намира във фирмата “Златоков”, където се изработват не само бижута, но и значки и плакети, обявяват се конкурси.

Явява се на 12 конкурса за монументална скулптура, от които печели 9.

Над 50 монументални творби от камък, бронз, метал и епоксидна смола привличат погледа на жители и посетители в различни градове на Словакия и Чехия: Ружомберок - “Тъкачка”, Готвалдов - “Народен танц”, Галанта - “Майката земя” и “Майчинство”, Нове место над Вахом - “Сливане”, паметник на Франц Лехар и Паметник на мъчениците в Комарно, Пиещяни - “Ода на радостта”,  Тренчианске Теплице - “Победа”, Паметници на СНВ на връх “Тепла”, в Хрушов и Велький Лом, “Момиче с гълъбица” - Кошице, паметникът “Пиета”, който се намира във Военното гробище на гр. Щурово, “Завръщане”, “Икарос”, “Европа” и др. в Братислава, паметник на Ф.Пинел в Пезинок, “Послание” - колекция от 8 монументални пластики в Музея за модерно изкуство “Данубиана” и др.

Произведения на Емил Венков са притежание на много галерии и частни колекции в България, Словакия, Чехия, Германия, Австрия, САЩ (да не забравяме и паметника на Ленин в Сиатъл), Канада, Швейцария, Холандия, Южна Африка, Франция и др.

Изложбите на Емил Венков, било то в  Словакия и Чехия или в България, Австрия и Франция, се посрещат с интерес от страна на публиката и преминават с голям успех навсякъде. Това се дължи може би, както самият той казва, на факта, че в живота си е направил много монументални творби, но неговият дух продължава да търси нови провокации, нови идеи. Твърди, че е традиционен скулптор и че се стреми винаги да стигне до преживяванията на хората.

Особено се оживява, когато заговори за откриващата се на 7 декември в галерията на Пезинок съвместна изложба – на баща и син Венкови. Горд е, че не само той като баща, но и известни ценители и колекционери виждат талант и потенциал в сина му Иван, който освен скулптури с успех прави и дигитални графики.

Неотдавна Емил Венков отпразнува 70-годишен юбилей, който искаше да отбележи и с изложба. По здравословни причини изложбата не можа да се състои. Въпреки това и въпреки че само преди 5 години, когато открива изложба в  Музея за модерно изкуство “Данубиана” заявява, че да се направи изложба с монументални пластики е много трудно и едва ли ще може да повтори нещо подобно в бъдеще, то Емил Венков е почти готов за подготвяната от него през 2008 год. изложба, посветена на 50-те години, прекарани в Словакия. Осем от десетте нови от  3 до 5 метрови пластики са готови. Но най-хубавата пластика още не я е направил – търси я.

Да му пожелаем здраве и творческо вдъхновение и сили, за да може да направи още много красиви пластики, с които да зарадва и приятелите, и почитателите си.

Eлена Арнаудова