На 5 октомври 2006 г. в Българския културен институт в Братислава бе открита изложбата-живопис на Димитър Лалев. На вернисажа присъства и авторът. Изложбата, посетена от много колеги-художници, откри художникът-изкуствовед Петер Кривда, който каза: ”… тишина, покой и покорство, безкрайно болезнено покорство има в картините на Димитър Лалев... Той не крещи. Изповедта му е тиха. Тихо, с покорство прекланя глава пред децата, пред невинните, които Господ е изпратил чисти и неопетнени и им е дал силата да запалят свещта на доброто и любовта...”

Гедайки изложбата на Лалев човек има усещането, че се намира в храм, изпълнен с мистика, тишина, любов и всеопрощение. И светлина, която пречиства.

ДИМИТЪР ЛАЛЕВ

Много са ораторите, които обичат да говорят, но ако през целия си живот не бяха казали и една дума, така и никой нямаше да разбере. Има много художници, които рисуват всичко и много, кещят, удрят се в гърдите и бунтарстват. Техните картини изпълват галерии и изложбени зали. Но ако спрат да рисуват и да изпълват пространството със своя шум, никому нищо няма да липсва. Може би сами ще се уплашат от тишината, може би сами ще се уплашат от празното платно върху статива. Много са хората, които крещят, защото нямат какво да кажат. Много са художниците, които рисуват бързо и много, страхувайки се от истината, че нямат какво да изкажат, какво да изразят.

Тишина, спокойствие и покорство. Безкрайно, болезнено покорство има в картините на Димитър Лалев, роден в българския град Карлово, абсолвент на Художествената академия в София, където сега живее и работи. Той не крещи, не вдига врява до небесата, не се бие в гърдите. Неговата изповед е тиха. Тихо, с покорство прекланя глава пред децата, пред невинните, които Господ е изпратил чисти и неопетнени и е дал силата да запалват свещите на доброто и любовта. Свещи, с чийто пламък да очистят нас, опетнените, ако сме отворени да го приемем със сърцето и душата си. Децата в картините на Лалев са катарзис, пречистване, освобождение, но и удивителна - въздействащо свити на кълбо, което се опитваме да покрием с дланите си, за да не обезпокои нищо техния сън. В неговия тих, непознат свят на доброто, любовта и красотата, ние, възрастните, бихме искали поне за миг да се потопим. Но когато ни говорят за този свят малките Йисусовци, не искаме да ги чуем.

Друго пространство за личната изповед на художника Димитър Лалев са библейските мотиви, вътрешните слова на евангелието. Слова, които носят в себе си покорството, разума и посланието на старите майстори иконописци. Фигурални композиции с изчистени, може би дори наивистични лица с дълбок одухотворен израз, подчертан от монохроматичната гама. И друмниците. Друмници - като символ на търсенето. На правдата, познанието, пътищата и целта... Вечната мистерия на неизвестното, на непознатото. Скитници. На някои от тях Лалев поставя и криле. Те са някак неживи, без възможността да излетят, но може би все още са запазили отпечатъка на Икаровото чувство за свобода.

Нека се опитаме със същото покорство и уважение, каквото ни казват думите на художника Лалев и ние тихо да ги слушаме. Това не са обикновени думи.

Петер Кривда
Братислава, БКИ, 05.10.2006