Нови звездички заблестяха над Дунава .....!

Пак е лято, реката е пълноводна, забързана, свързва светове, мечти, надежди, а над нея се извисяват нови мостове, не построени, а песенни.

По тях стигна българският детски хор „Звездици” от София до гр. Бърно, където участва в Еврофестивал по повод чешкото председателство на ЕС, през Братислава, Виена, Будапеща и обратно в София. Водени от идеята да бъдат заедно, да пеят, да огряват малки и големи сцени, децата от хора пяха и на сцената на Българския културен  институт в Братислава. Пристигнаха още на 3 юни, срещнаха се със свои приятели от Българското средно общообразователно училище „Христо Ботев” в Братислава. Посетиха историческите забалежителности на словашката столица, бяха и в Девин. Поклониха се пред паметника на светите братя Кирил и Методий в двора на девинската църква, за което малките хористи споделят: „ И това е помнещо се...”. Особено силно прозвучаха българските народни песни, изпяти под засиялите от слънцето сребристи лишеи на стара словашка къща в Девин - от стените на каменната зидария се разпиляваха към крепостните стени и реката, а след това обратно. Обагрените от детска непринуденост, топлота и искреност, звуците на популярните български народни песни „Тръгнала е малка мома”, „Ябълка златна”, „Малки моми” се сливаха с дунавския повей. Ако песента притежава свойството да остава невидими следи, да ни прави по-искрени и всеотдайни, то там, край Девин открих още едно нейно качество - тя успява да свързва хора, народи, нации - трайно, завинаги. Това особено силно се усети, когато децата от хора запяха словашката народна песен  „ Ešte si ja, ešte si ja...”. Тогава се поспряха и хора, които затананикаха заедно с малчуганите. Изненадата им беше още по- голяма, когато разбраха, че това не са словашки деца, а българчета... Словашката песен се залюля над замъка, кадето княз Растислав посреща първоучителите Кирил и Методий, спусна се към реката и се понесе сякаш на изток... по реката... - към България. Посоката бе същата, вярната посока, която показва, че културата, просветата, песните, притежават сила, която е непреходна във времето. Магията й е още по-загадъчна, когато се прави от самите деца.

На следващия ден малките хористи бяха посрещнати от посланиците на българската култура в Словакия - г-жа Елена Арнаудова, директор на БКИ, Людмила Котарова и приятели на българското и българщината. Срещата се състоя в Културния институт. Официалният концерт на състава включваше ортодоксални, народни, а и популярни песни. Песни, изпълнени на български, словашки, немски, английски, испански език... А там, където свършваха езиците и думите, оставаше тя - музиката, в ярка хармония с детските гласове. Репертоарният букет бе толкова пъстър, че всеки можеше да открие “своята песен”. Със солови изпълнения впечатлиха публиката Вяра Папазова, Анна-Мария Хаджистоянова, Божана Пекажки, Десислава Лозанова, Ивана Терзиева. С висока вокална техника звездиците изпълниха и химна на обединена Европа - “Ода на радостта” от Бетховен.

Благодаря Ви, скъпи приятели, че сте тръгнали по света да разнасяте българщина, още от сега, когато сте малки. Ние, възрастните вярваме, че такива като вас ще успеят не само да светят, но да събират около себе си цели съзвездия, които да разнасят топлината на детския глас, светлината на песента над старинни къщи, реки, концертни зали, а и в душите на хората.

Ръководителката на групата и диригент - г- жа Лидия Цанева и нейната помощничка г-жа Бабикова, успяваха през цялото време на престоя в Братислава не само да форматират определена емоциална отзивчивост у малките таланти, която е необходима за всеки млад изпълнител, но и караха децата да преоткриват онези връзки, които утвърждават непреходното - толерантност, взаимност, сърдечност. Това са връзки и качества, които не само подпомагат, но и укрепват развитието на междукултурното общуване. Фокусират общочовешките ценности и идеи.

Не трябва да пропуснем и част от информацията, която ни помога да видим още по-ярко блясъка на звездичките от хор „Звездици”, носители на престижната награда Гранд при (2005 г.) - децата в хора са 120, има песни, посветени на тях, каквато е впечатляващата „Метачът на вода”, написана от Ан Силвестър и още, и още...

Звездичките са само на 20 години, а колко много живот има в една звезда...
Това ние, възрастните, сякаш все по-трудно разбираме.

Автор на текста и снимките : Стоян Иванов