На 11 декември Българският културен институт представи лекция с мултимедийна презентация на тема „Царска идеология и изкуство в древна Тракия“. Тя се проведе под патронажа на Н. Пр. извънредния и пълномощен посланик на Р. България г-н Васил Петков, съвместно със Словашкото археологическо общество с председател - Др. Мелнерова и Музея на гр. Братислава. Присъстваха и консулът на Р. България г-жа Габриела Примова, археолози от Археологическия музей - филиал на Словашкия национален исторически музей, историци и студенти от Университета „Коменски“, любители и журналисти.

Директорката на Българския културен институт – г-жа Ваня Радева представи проф. др. Иван Маразов - лектора на събитието, като един от най-именитите проучватели и един от създателите на тракологията, посветил голяма част от живота си на реконструкцията на митологичната система на Тракийската царска идеология въз основа на писмени източници, съпоставка с други индоевропейски митологични традиции, археологически находки и илюстративни текстове. Той е и организатор, автор, консултант и куратор на изложби на тракийското изкуство в Япония, Германия, Холандия, Москва, САЩ.

Пред публиката, изпълнила „Фаустовата зала“ на Градския музей в Братислава, проф. др. Иван Маразов увлекателно разказа за древни тайнства и находки, открити на територията на Тракия, която се е простирала предимно в днешна Южна България и е известна с богатството си на древни археологически паметници - гробници, случайни находки и изключителни с богатството си съкровища.

Торевтиката, фреските и скулптурата в гробниците са най-впечатляващите произведения в изкуството на траките. Доминирането на тези художествени видове се обуславя от социалната поръчка, която идва от страна на аристокрацията. Естествено е тя да определя и предназначението на паметниците и характера на иконографията и стила. В Тракия отсъства практически монумантално изкуство, предназначено за широката публика. Торевтиката предоставя „знаците на социално отличие“. Живописта и скулптурата в гробниците пряко се свързва с аристократическата вяра в безсмъртието.

Археологическите разкопки, както и случайните находки на съкровища, показват два начина на трезоризация на богатството – символ не толкова на икономическа, колкото на идеологическа мощ. Чрез положените в погребението скъпоценни вещи се обозначава „социалното тяло“ на мъртвия аристократ, далеч по-важно от физическото. Те са средства за опредметяване и онагледяване на царската идеология. Тя е съсредоточена в няколко групи: съдове, конска амуниция, парадно въоръжение, украшения. Всяка от тях дава знаци на властта в различните идеологически области: съответно пира, коня като алтер его на героя, героя като воин и ловец, определяне на аристократа като dzibythides - „сияен“.

Иконографията на тракийската торевтика е съсредоточена около няколко основни теми: ценностно изпитание (най-често формулирано като ловен подвиг), военни победи, сцена на инвеститура (богинята връчва инсигниите на властта), сцена на брак с богинята, сцена на апотеоз. Иконографията на погребалното изкуство използва сюжети, свързани с представата за преминаване душата на аристократа в отвъдното, т.е. със знаменитата тракийска вяра в безсмъртието.

Лекцията беше богато илюстрирана с оригинални диапозитиви на паметници на тракийското изкуство. След нея, както експертната, така и непрофесионалната аудитория проведоха оживена дискусия с проф. д-р. Иван Маразов на чаша българско вино преди светлите Коледни празници.