На 10 октомври българи и словаци отпразнуваха заедно 100-годишнината от рождението на Радой Ралин в „Жичи палас” с документален спектакъл със стихове, епиграми и песни на поета. Тържеството бе организирано от Българският културен институт и се състоя под патронажа на Н. Пр. извънредния и пълномощен посланик на Р. България в Словашката република – г-н Васил Петков. Пред многобройната публика прозвучаха гласът на Радой, песните от Радой, лириката на Радой, сатирата на Радой Ралин.

„Щастлив съм, че имах удоволствието отново да чуя изящната поезия и хапливите епиграми на неповторимия дисидент и сатирик, с когото лично се познавах”, заяви посланик Петков. Той благодари на директорката на БКИ г-жа Ваня Радева за чудесния поетичен превод, който тя направи на живо, за да могат словашките гости също да се докоснат до творчеството на поета. Стихотворението, посветено на Ян Палах и неговата саможертва срещу комунистическия режим, ги развалнува до сълзи. Г-жа Радева разказа за преживяването на нейния баща – дипломатът Иван Радев, който лично с палтото си се е опитал да угаси чешкия дисидент. В цялата трагична случка има още една българска следа – докторката от бърза помощ Мария Войтова, която първа е пристигнала на мястото. За жалост техните усилия остават напразни.

Радой Ралин е един от най-популярните български поети, автор на проза, сатирични пиеси, филмови сценарии и многобройни преводи. В документалната част на този уникален музикално-поетичен спектакъл зрителите чуха автентични записи на поета, който рецитира едни от най-вълнуващите стихотворения, научиха интересни факти за тяхното създаване и истории от неговия живот, разказани от сина му Кин Стоянов, който шеговито нарича себе си „Страничен продукт на бащиното си творчество“. Двете красиви внучки – близначки на Радой Ралин – Калина и Ралица, трогнаха публиката с рецитацията си.

В музикалната част прозвучаха изпълнени на живо песни от Кирил Калев - журналист, автор и изпълнител и на различни композитори, създадени по стихове на поета в акомпанимент на пианиста и композитора Михаил Шишков.

Гостите отново видяха и преиздадената след много години легендарна книжка с епиграми „Люти чушки”, която е била изгорена по време на диктатурата у нас. Имаха възможност да си закупят и киноромана „Аз съм Левски“, посветен на Апостола на българите. Те с удоволствие се сдобиха и с компактдискове, съхранили не само гласът му, безподобните му епиграми, но и неговата любовна и философска лирика, чрез която зрителите преоткриха многоизмерния, непреходен талант на Радой.