Софийската филхармония е една от най-важните културни институции в България.. Основана е като първия български Академичен симфоничен оркестър през 1928 г. От 1949 г. е вече Софийска държавна филхармония. Репертоарът й включва произведения от целия музикален свят - от класически до съвременни, включително и премиери на произведения на български композитори.

Филхармонията се радва на висока почит и признание в цял свят, тя е гост на най-големите музикални сцени в Европа, Азия и Америка. На нейната сцена са гостували световни диригенти и солисти. Прави записи в Радио Париж, Радио Берлин, Радио Москва, Радио Мюнхен, Българското национално радио и Българската национална телевизия.

Софийската филхармония има безброй национални и международни престижни награди, които тук просто няма как да изброим.

От 2017 г. Филхармонията се ръководи от диригента, маестро Найден Тодоров.

Найден Тодоров е роден през 1974 г. в Пловдив. Той е един от най-талантливите съвременни български музиканти, многостранно изявяващ се с ярки интерпретации в различни жанрове.

Голямо влияние върху формирането му оказват Александър Владигеров в България и професор Карл Йостерайхер във Виена. Носител е на награди от наши и международни конкурси, а през 1990 година създава и свой младежки оркестър, с който осъществява редица концерти в България, Австрия, Чехия, Словакия и Германия.

През 1996 година е поканен от израелската фондация „Ленард Бърнстейн“ в Академията Рубин в Йерусалим, където специализира при диригента на Израелската филхармония Менди Родан.

През 1997 година той създава в родния си град фестивала „Тракийско лято”.

Бил е гост-диригент в Германия (в едни от най-големите концертни зали включително в Берлинска филхармония, Herkules Saal Мюнхен, Laeiszhalle Хамбург, Liederhalle Щутгарт, Alte Oper Франкфурт, Meistersingerhalle Нюрнберг и много други), в много градове в Европа, както и в Азия, Африка и Америка.

Със Софийската филхармония го свързва дълъг и интензивен творчески път. През 2005 година Найден Тодоров получава своята първа „Кристална лира” за изпълнение със Софийските филхармоници на Втора симфония от Густав Малер. Негов е и новият запис на Националния български химн.

За популяризирането на българската музика със Софийската филхармония получава и наградата на Съюза на българските композитори „Златно петолиние“, наградите „Златна книга“, Плакет на Президента на Република България и много други.

През 2013 и 2019 г., Найден Тодоров е избран от слушателите на Българското Национално Радио два пъти за „Музикант на годината”.

В програмата - произведения от българските композитори:

1. Веселин Стоянов – Празнична увертюра

Диригент: Григор Паликаров

2. Георги Златев-Черкин – Севдана

солист: Светлин Русев

Диригент: Саша Мякиля

3. Панчо Владигеров – Рапсодия Вардар

Диригент: Найден Тодоров

4. Александър Текелиев – Корени

с участието на Хор „Ваня Монева“

Диригент: Георги Димитров

5. Стефан Драгостинов - "Terra Bulgara"

Диргент: Борян Цанев

Веселин Стоянов

Представител на т.нар. „второ поколение“ български композитори, един от основателите на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика” през 1933 г. Завършва пиано в ДМА (дн. НМА “проф. П. Владигеров”) като ученик на брат си през 1926 г. Същата година постъпва в Академията за музика и драматично изкуство във Виена в класа по пиано на проф. Виктор Ебенщайн и композиция при проф. Франц Шмит, частно учи пиано при П. Де Кон и оркестрация при Вундерер.

След завръщането си в България работи като частен преподавател по пиано и теория на музиката и концертира като пианист и диригент (1931-37 г.). От 1937 г. преподава музикално-теоретични дисциплини в ДМА. От 1945 г. е професор по композиция и музикални форми, декан на теоретичния факултет (1952 г.) и ректор (195662 г.). Директор на Софийската опера (195354 г.). Въпреки че пише в различни жанрове, нагласата му е преди всичко към инструментално мислене и драматургически разгърнатата симфонизация, реализирани чрез използването на лайтмотивна техника, богата хармония и пищна, често екзотична като звучност оркестрация.

Търсейки свой подход към постигането на национална звучност, той вплита мелодика и ритмика във фолклорен стил, без да използва оригинални образци. Веселин Стоянов е автор на 3 опери, балет, оперети; на симфонична и камерна музика; 3 концерта за пиано и оркестър; хорови, солови и популярни песни; филмова музика и др.

„ПРАЗНИЧНА УВЕРТЮРА“ от Веселин Стоянов е написана през 1959 и въплъщава оптимистичния дух на времето. Музиката ú покорява със своята жизненост и бляскава звучност, постигнати с ясен и достъпен музикален език, майсторство в драматургичното изграждане и богата оркестрация.

Редица произведения на композитора са се утвърдили като образци на българска музика и на световната сцена. Сред тях са гротескната сюита “Бай Ганьо” по Ал. Константинов (1941 г.), “Рапсодия (1956 г.) и “Празнична увертюра” (1959 г.); инструменталните концерти, написаните през 30-те години Соната и Сюита за пиано, Соната за цигулка и пиано, струнните квартети и др.

Автор е на: оперите „Женско царство“ (1935), „Саламбо“ (1940), „Хитър Петър“ (1952), балета „Папеса Йоанна (1969), „Рапсодия“ (1956) и инструментални концерти, камерни и други опуси, написани с богатата звучност на късноромантичния музикален език и стремеж към национално звучене.

Григор Паликаров (род. 1971 г. в гр. Пловдив) завършва Националното училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“ – Пловдив със специалност пиано 1990г., след което и Националната Музикална Академия „Панчо Владигеров” в София с магистърски степени по четири специалности – оперно-симфонично дирижиране, композиция, хорово дирижиране и пиано. Още като студент (на 22 години) дирижира “Риголето” в оперните театри в Плевен и Стара Загора.

Дебютира в Националната опера и балет – София през 1998 г., като дирижира Гала-концерт на Гена Димитрова по изрична нейна покана. От 2001г. е назначен за щатен диригент в операта и към настоящия момент репертоарът му включва повече от 55 оперни и балетни заглавия. От 2005 г. Григор Паликаров е и Главен художествен ръководител и диригент на Симфоничен оркестър – Пазарджик.

Маестро Паликаров е чест гост – диригент на много оркестри и оперни театри в страната, сред които Софийска филхармония, Държавните опери в Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевенска филхармония и др. Маестро Паликаров редовно осъществява и гастроли в чужбина в страни като Германия, Австрия, Белгия, Франция, Италия, Люксембург, САЩ, Русия, Мексико, Словения, Полша, Тайван, Холандия, Япония, Корея. Наред с диригентската си дейност маестро Паликаров концертира като пианист и композира. Автор е на хорова, оркестрова и камерна музика.

ГЕОРГИ ЗЛАТЕВ-ЧЕРКИН

"СЕВДАНА" ЗА ЦИГУЛКА И ПИАНО - /ТРАНСКРИПЦИЯ ЗА ОРКЕСТЪР/

Георги Златев-Черкин „Севдана“

В деня на Националния празник, деня на Освобождението, ще си припомним една велика творба на българската музикална класика. Това е пиесата на Георги Златев - Черкин, "Севдана". Произведението е писано през първата половина на миналия век. Авторът е изключителен музикант, композитор, цигулар, преподавател. Той е роден през 1905 г. в Русе. Завършил е Русенското музикално училище, следвал две години в музикалната академия в София и завършва Академията за музикално и драматично изкуство във Виена (1929) като ученик на вокалния педагог Т. Лирхамер. Същевременно учи частно композиция при Й. Маркс. След завършването си е лектор по пеене в ДМА (1929-36). Асистент е на Т. Лирхамер във Виена (1936-38). През 1938 се завръща в България. От 1940 е преподавател в ДМА, професор (от 1944), ректор (1948-54), декан на вокалния факултет (1960-74). Работи като вокален педагог в консерваториите в Пекин, Тиен Цин и Шанхай в Китай (1955-58).

Пиесата "Севдана" е писана за цигулка и пиано, но поради голямата енергия излъчвана от нея, по-късно се изпълнява и от квартети има преработка и за оркестър. Предполага се, че този музикален шедьовър е вдъхновен от пиесата на Цанко Церковски, "Под старото небе". Севдана е хубавицата на селото, дъщеря на пъдаря Станко. Тя се залюбва с бедния балканджия Горан, но е искана от сина на богатия Чорбаджи Кънчо. Севдана остава вярна на Горан, бащата я прокълнява и девойката полудява. Селото я отбягва и презира. В последствие, Севдана умира. Последвалата суша, паднала над селото, помага хората да се осъзнаят и приемат природното бедствие като наказание за трагичната съдба на Севдана и Горан, дръзнали да бранят свободата си.

Саша Мякиля (диригент)

Финландският диригент Саша Макиля си е спечелил репутацията на един от най-обещаващите изгряващи таланти от своята генерация в областта на оперното и симфоничното дирижиране. Роден е на 19 юни 1973г. в Керава, Финландия. Учи виолончело в класа на прочутия финландски виолончелист Сепо Ламанен, както и музикознание, педагогика и философия в Университета в Хелзинки. През 2001-а започва занимания по оперно-симфонично дирижиране в Петербургската консерватория при Леонид Корчмар. След 2004-а продължава обучението си като оркестров и хоров диригент в Музикалната академия „Сибелиус“ – Хелзинки (при професор Лайф Сегерстам) и в Американската академия за диригенти в Аспен (при Дейвид Цинман). През 2004- а и 2005-а дирижира откриването на Първия и Втория международен музикален фестивал „Нордик Мюзикс“ . От 2007 до 2010 г. Саша Макиля е асистент- диригент на Курт Мазур в Националния оркестър на Франция, а от 2010 до 2012 – на Оркестъра на Кливлънд, ръководен от Франц Велзер-Мьост. Гост-диригент е и на редица оркестри в Европа, Азия, Америка и Южна Африка. Репертоарът му е обширен и включва творби от барока до наши дни.

Светлин Русев (солист)

След като печели Първа награда в първото издание на широко известния днес Международен конкурс Сендай през май 2001 година, харизматичният виртуоз на цигулката Светлин Русев се радва на блестяща международна кариера, свързана с много от най-големите концертни зали по света, сред които Болшой театър и зала Чайковски в Москва, Сънтори Хол в Токио, Центъра за изкуства в Сеул, зала Плейел, UNESCO, Театър Шан-зe Елизе, Театър Шатле, Сите дьо ла Мюзик и Театър дьо ла Вил в Париж, зала България, зала Бела Барток в Будапеща, Алте Опер във Франкфурт, Концертхаус в Берлин, Културен център Кирчнер в Буенос Айрес, Пале дe боз ар в Брюксел и Двореца на ООН в Женева. Интензивната му концертна дейност го отвежда навсякъде по света – Европа, САЩ, Латинска Америка и Азия. Редовен гост-солист е на оркестри от най-висока класа, сред които Националният оркестър на Франция, Оркестърът на националното радио на Франция, Оркестърът на Романска Швейцария, Националният оркестър на Белгия, Сеулската филхармония, Токийската филхармония, Симфоничният оркестър на Индианополис, Филхармоничният оркестър Джордже Енеску (Букурещ), Оркестъра на Румънското национално радио, Cremerata BalOca и др. Солира под палката на именити диригенти като: Мюнг-Вун Чунг, Леон Флайшер, Йехуди Менухин, Юзо Тояма, Марек Яновски, Емануел Кривин, Франсоа-Ксавие Рот, ЖанЖак Канторов, Денис Ръсел-Дейвис, Лионел Бренгие, Емил Табаков, Найден Тодоров и др. От 2000-та година ръководи и дирижира различни ансамбли и оркестри в България, Франция, Полша, Корея, Япония и Швеция. Притежава изключително широк репертоар, вариращ от барока до съвременната музика и популярните жанрове. Светлин Русев е професор в престижната Haute École de Musique в Женева, след като в продължение на 10 години преди това преподава като професор и в Националната висша консерватория в Париж.

Рапсодия „Вардар“ или Българска рапсодия „Вардар“ е симфонична композиция на българския композитор Панчо Владигеров. Рапсодията е едно от най-популярните и изпълнявани български симфонични произведения. Създадена е първоначално за цигулка и пиано. Тя е изградена върху българска народна песен, изпята на Владигеров от художника Константин Щъркелов в берлинския ресторант „Пшор бой“ през октомври 1922 г. Рапсодията е издадена през 1923 г. от „Universal Edition“ под името“ Българска рапсодия Вардар“. При написването ѝ Владигеров добавя посвещение – „Посветена на борещата се българска младеж в Македония“. На концертния подиум за първи път прозвучава през януари 1923 г. През 1925 г. в Ню Йорк звучи в „Карнеги хол“ в изпълнение на цигуларя Макс Розен.

Първоначално произведението е озаглавено „Българска рапсодия за цигулка и пиано оп. 16“, 1922 г. Като жанр рапсодията представлява фантазия, изградена върху народнопесенен тематичен материал, най-често свързана със свободно импровизационно развитие. В рапсодия “Вардар” с голяма художествена сила се представят чертите на българската народна музика, чувствата на любов и преклонение към родината. Започва с кратко въведение, от което постепенно се зараждат интонациите на главната тема. Долавят се тържествени призиви, присъщи на химните.

Панчо Хараланов Владигеров (13 март 1899 – 8 септември 1978) e композитор, музикант, диригент, педагог и общественик от българско-еврейски произход, роден в Швейцария, но прекарал по-голямата част от живота си в България. Той е изтъкнат музикален педагог – сред неговите възпитаници са много български композитори и пианисти като Алексис Вайсенберг и Милчо Левиев. По време на берлинския си период (1912 – 1932) Владигеров печели като композитор два пъти Менделсоновата награда. Освен това в продължение на 11 години пише музика за спектаклите на великия немски режисьор Макс Райнхард, които са поставяни в „Дойчес Театър“ в Берлин и „Театър ан дер Йозефщад“ във Виена. За българската култура творби като „Концерт за пиано и оркестър Nr. 1“ (1918) и „Концерт за цигулка и оркестър Nr. 1“ (1921) имат допълнителна стойност – те са първите в своя жанр, написани от български композитор.

Найден Тодоров – диригент (* 1974) e учил при проф. Александър Владигеров в България, при проф. Карл Йостеррайхер във Виена и при проф. Менди Родан в Академията „Рубин“ в Йерусалим. Бил е гост-диригент в Германия (в едни от най-големите концертни зали включително Берлинска филхармония, Herkules Saal Мюнхен, Laeiszhalle Хамбург, Liederhalle Щутгарт, Alte Oper Франкфурт, Meistersingerhalle Нюрнберг и много други) и в много градове в Европа, както и в Азия, Африка и Америка. През март 2013 г. Найден Тодоров е обявен за музикант на годината на България. В момента е директор на Софийската филхармония.

Проф. Александър Текелиев завършва БДК (дн. НМА “проф. П. Владигеров”) композиция при проф. В. Стоянов (1968 г.). Работи като отговорен редактор в БНР (1971-76 г.). Специализира композиция и оркестрация в Будапеща при Атила Бозаи (1980 г.) и в Париж при Мишел Филипо (1982 г.). От 1977 г. преподава в ДМА. Професор по композиция и симфонична оркестрация (от 1991 г.). Той е автор на музикално сценични произведения, 2 оратории и други вокално-симфонични творби, симфонии за струнен оркестър и други камерно-инструментални опуси; вокални цикли и художествени песни; много хорови песни, включително детски и юношески песни и вокализи, които са представителен репертоар за българските състави; солови песни за деца; обработки за народен хор; музика към филми и др. Открояваща в музиката му е богатата емоционалност, която определя и използваните различни изразни средства. Над 110 негови произведения са публикувани у нас и в чужбина, 50 са записани на плочи. Произведенията му са изпълнявани във Франция, Италия, Гърция, Япония, Унгария, Португалия, Русия, Украйна, Швеция, Полша, Германия, Австрия, Мексико, Норвегия и др.

Софийска филхармония и Хор "Ваня Монева" – Корени

"Корени" е първото произведение в българското музикално творчество, създадено за народен хор и симфоничен оркестър.

Вокално-симфоничната поема за женски народен хор и симфоничен оркестър "Корени" е създадена по народни текстове. Музиката е изцяло авторска (без фолклорни цитати). Изградена е в три плана - закачки на мегдана, робски неволи, хороводност. Идеята на композитора е да слее тембъра и ритмиката на народното пеене със съвременните хармонични и оркестрови похвати на симфоничния оркестър.

ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (диригент) е ученик на известния цигулков педагог Розенберг. Завършва Българската държавна консерватория в София със специалности оркестрово дирижиране при проф. Влади Симеонов и цигулка – при проф. Михаил Балкански. Специализира при Евгений Мравински и Арвид Янсонс в Санкт Петербург.

От 1972 г. Георги Димитров е диригент на Пловдивската филхармония, а от 1981 – главен диригент и директор на Русенската опера, както и диригент в Софийската опера.

В периода 1990-1995 ръководи Симфоничния оркестър на Сан Марино. Награден е с най-високото отличие на Републиката – Кавалер на ордена „Санта Агата“.

От сезон 1995/1996 Георги Димитров е музикален директор и главен диригент на Пловдивската филхармония. Като ръководител на Оперно-филхармонично дружество – Пловдив реализира множество проекти, турнета в страната и чужбина на състава, както и участие в откриването на Европейския месец на културата – Пловдив (1999), предавано директно по Евровизия.

Дирижирал е всички български оркестри и е канен като гост-диригент в Русия, Румъния, Унгария, Германия, Италия, Полша, Чехия, Куба, Мексико, Испания, Швейцария и др.

Внушителният му репертоар включва симфонични произведения, оперни заглавия, кантатно-ораториални творби.

Стефан Драгостинов (композитор, диригент, пианист)

Роден 11.04.1948 г.София - България

На 12-годишна възраст започва занимания по композиция при проф. Панчо Владигеров и проф. Асен Карастоянов. През 1967-70 г. следва в БДК (дн. НМА “проф. Панчо Владигеров”) пиано при проф. Б. Стършенов и композиция при проф. Александър Райчев. Дипломира се през 1972 г. в Ленинградската (дн. Caнкт-Петербургската) консерватория в класа по композиция на проф. Б. Арапов. През 1982 г. е стипендиант на ДААД в Кьолн (Германия). От 1974 г. до 1994 г. работи В ДАНПТ “Филип Кутев” (дн. НФА “Ф. Кутев”) кaтo диригeнт, главен художествен ръководител и директор. От 1994 г. продуцира аудиоалбуми със своя авторска музика, инспирирана от българския фолклор в две серии: “Ключът към тайнството” и “Звуковите икони на България”. Звукозаписите осъществява с основаната от него през 1994 г. формация “Драгостин фолк”. С нея изнася концерти в България и редица европейски страни.

Проф. Драгостинов пише в различни жанрове: симфонии и други оркестрови и камерно-инструментални произведения, хорова музика, вокални цикли, попмузика, балетна, филмова и театрална музика. Композиторският му cтил е ярък синтез между национална музикална традиция и съвременни композиторски технологии. Произведенията на проф. Ст. Драгостинов се изпълняват на фестивали по цял свят “Московска есен”, Летен музикален фестивал в Милано Бергамо, “Варшавска есен”, В залите на “Болшой театър”, Мocквa, Центъра “Жорж Помпиду”, Париж и др.

Авторът Стефан Драгостинов за своята симфонична поема TERRA BULGARA: "Идеята за тази творба се върти в главата ми от доста време. В основата е залегнала мелодията на очарователната народна песен „Мъдрó хоро“. За пръв път я чух преди половин век; запя я Учителят ни, проф. Стоян Джуджев. Мелодията, бликнала от хилядолетния темел на богатата фолклорна традиция се лее и се възнася нагоре-нагоре... и сякаш докосва Небето и Светлината, взряна в Чертога на Създателя! Необозрима сила и лъчезарен устрем блика извътре!... – Симфония! И тъй: след половин век най-сетне събрах кураж да я запея “на нов глас“ - да полети с крилете, многобагрието и мощта на симфоничната палитра. TERRA BULGARA! – Песен за Древна и Млада България! С Упование за Единство, Съзидателна Духовност, Миротворство и Здраве! Песен, взряна в Бъдещето! И в Чертога на Светлината! Бог да пази България!"

БОРЯН ЦАНЕВ – (диригент) е роден през 1973 в Скопие. Дебютира през 2004 със Софийската филхармония и впоследствие става неин постоянен гост-диригент. След годините си на обучение, той гради успешна кариера с европейски музикални състави и на фестивалните сцени в Македония и България. През 1997 завършва Музикалната академия в Скопие; през 1998 – магистратура в Музикалната академия в София в класа на акад. Васил Казанджиев. През 1999 постъпва като диригент на Македонската филхармония. През 2001 по време на специализацията си в Лондонския кралски колеж по музика, Цанев посещава майсторски класове и практика при водещите диригенти на съвременността Янош Фюрст, Даниеле Гати и сър Саймън Ратъл. Асистент-диригент е на сър Колин Дейвис в постановката на „Дон Жуан”. Получава наградата „August Man” (2001) за най-добър диригент на Лондонския кралски музикален колеж. От 2002 е доцент в Музикалната академия в Скопие. Година по-късно става главен диригент на камерния оркестър „Скопски солисти”. Гастролира с Камерния оркестър към Македонската филхармония в Рим, Париж и Истанбул в периода 2001-2004. Дирижира още Sinfonietta към Кралския музикален колеж – Лондон, Лондонски симфоничен оркестър, Международен камерен оркестър – Лондон, Оркестър „Jeunesses Musicales Macedonia“, „Скопски солисти” и др.

Линк към събитието.

https://neterra.tv/plus/kontsert-na-sofiyska-filharmoniya-3ti-mart