Символи на новото начало

Виолета Базлик Кралова винаги материализира мислите и емоциите си в цветове в своите произведения, така че те предизвикват у нас фойерверки от асоциации. Реалността за нея е многоцветно звучене. В нейните картини образите са резонансна дъска на специално преживяване на реалността, където повърхности, линии и цветове изразяват страстния ентусиазъм на уникалните интерпретации на мотивите. Селекцията от произведения от 2006 до 2025 г. за настоящата изложба, озаглавена „Символи на новия път“, е израз на чувствата при промяна на житейския път, влиянието на конкретни събития и етап от различно преживяване на емоционалния свят. Визуалните символи не само означават пространство за нови теми, но са следи от състоянието на душата, идващо след други лични трансформации, те са изпълнени с приятна вибрираща енергия, която носи забележителни решения. Настоящата работа на Виолета е запис на вътрешното движение на ума към светлината, към надеждата, но и към различна истина. Това се случва всеки път, когато човек, и особено художник, преминава през важно художествено развитие, различни промени и трансформации в живота си.

Решението на Виолета да учи в Средното текстилно училище в София повлиява значително по-нататъшната ѝ художествена насока. Когато кандидатства в Академията за изящни изкуства в София, условието е да може да рисува прецизно класическа рисунка с молив. Друго условие е да владее всеки детайл в реалистичен портрет. Без тези знания никой не може да бъде приет в академията. Съдбата обаче я изненадва с предложение да учи в чужбина. Може да избира между художествени училища в Будапеща, Москва или Прага. Тя избира Пражката академия за приложни изкуства, където постъпва в Катедрата по свободно творчество, както и дизайн на текстил и облекло. Разнообразието от различни текстилни техники оказва значително влияние върху по-късната ѝ живопис, особено тази, която изразява структурни трансформации, промени във формите и разнообразието от форми.

След завършване, благодарение на широката мрежа от магазини Dielo към Словашкия фонд за изящни изкуства, тя подготвя художествени реализации на собствени дизайни за рокли и аксесоари. Често участва в модни ревюта, много от които организира сама. Фактът, че основава собствена компания и отваря собствен магазин през 1989 г., е естествено продължение на работата ѝ в създаването на модни дрехи. Работи под марката „Violette“, което е гаранция за оригиналността и уникалността на създадените модели. Съчетава въображаеми кройки, интересни композиции от много елементи от впечатляващи художествени апликации, използва нетрадиционни материали с необичайни комбинации от ръчно рисуване върху коприна, кожа, метал и други гъвкави тъкани. В същото време, обаче, е привлечена от свободното живописно изразяване, на което започва да се отдава изцяло през 2005 г.

В този нов творчески артистичен етап тя осъзнава, че най-важният аспект на живописното изразяване е не само чрез формата, независимо дали е обективна или абстрактна, но и чрез съдържанието, емоционалността и вътрешното действие в интерпретираната творба. Така са създадени картините „Близко бъдеще“ или „Желание да бъдем заедно“, както и „Прегръдка, „Контакт“ или „Симбиоза“, „Синият път“, където тя играе със светлината и пространството. Те ще се превърнат в характерни художествени елементи, които ще я съпътстват в последващото ѝ живописно творчество. Особено в по-късни творби като „Магическа мисъл“, „Светлина“, „Сливане“ или „Син път“ (всички от 2007 г.), те са конфигурации от оформени части, подчертани от светлината, които едновременно сякаш пробиват живописното пространство. Цветните повърхности често се припокриват, сякаш ни помагат да навлезем в непознати далечини, докато други мистериозно ни приближават. Те символизират диалектиката на връзката на нейните преживявания, идеи и мечти, но също и интелектуалната игра и духовното осъзнаване на себе си. Светлината, която е определила подходящите граници за тъмнината, задава правилата и в магически произведения като „Мистериозно пространство“, „Импресия в хаоса“, „Спомен за вечността“, „Вихрушка от мисли“ ( 2010 – 2015 г.). Самите заглавия показват значението на съдържанието. В картините на Виолета Базлик Кралова винаги се срещат източноевропейски и западноевропейски символи, славянски мистицизъм с европейска интелектуална игра. От родната си България тя внася в творчеството си почти византийска интерпретация на живописта, която естествено се променя по време на нейното артистично изразяване и се характеризира с рядко съчетание от постмодернистични тенденции, както и с известно завръщане към отделни периоди от историята на изкуството. Нейният артистичен изказ съчетава американската жестова живопис от четиридесетте години на миналия век с немския експресионизъм на художниците от групата Der blaue Reiter. Особено с ранните абстрактни произведения на Василий Кандински, който отбелязва за първата си абстрактна творба: „Все по-ясно усещах, че вътрешното напрежение на субекта настоятелно определя формата... Тогава осъзнах, че предметите вредят на моята живопис.“ Това важи и за творчеството на Виолета. Когато създава натюрморти, рисува голи тела, въображаеми портрети, елементи от фауната и флората, те често са скрити, трябва да ги открием с фокусиран поглед в изобразителното пространство. В тях откриваме стилизирани форми на флорални елементи, орел, бухал, куче, петел или кон – „Арнолд се завръща“ - 2014, „Бухал“ - 2019, „Конят тича“ – 2019, „Излитам“ - 2020, „Черно куче“ - 2025.

В творбите от 2023 - 2025 г., картините вече са „символи на новия път“, те говорят за преход към следващ творчески етап, за приемане на широк спектър от стимули, които настоящето носи в много контрастна информация. Тя ги трансформира в сугестивен цветен израз, метафоричен език и въображаема игра на символи и знаци. В своите картини тя представя силни емоционални преживявания и вдъхновения от природата или музиката – „Сама със себе си“, „Богомолка“, „Цвете“, „Спомени“ от 2025 г. Тя ги поставя в различни равнини, наслагва ги, варира и припокрива. Те са символ на смисления контраст на сетивното и емоционалното възприятие на човек. Смели цветови нюанси на червени, оранжеви и жълти тонове в контраст с черни детайли са нанесени с одухотворен живописен стил. Те се преплитат с експресивно водена линия, особено в произведения, вдъхновени от различни пространствени модификации.

На много наши и чуждестранни презентации Виолета е впечатлявала с динамичния си стил и драматично интерпретиран мотив. Мазките ѝ с четка сякаш изплуват от повърхността на картината, която се отваря пред нас, но скоро изчезват в сплетение от ярки и контрастни нюанси на цветовете. Често обаче тя мистериозно ги прикрива за нас или нежно ги прерисува, сякаш е променила решението си дали изобщо иска да ни покаже избрания мотив. Поддържа въображението и мечтите си, омагьосани в богато нанесени цветове и линии, които изпълват почти космическо живописно пространство.

Мистериозната игра на съвременния свят, неговите метаморфози и постоянни диалози със събитията от консуматорската епоха, обзета от дезинформация, манипулации и постоянно пренаписване на истинските неща, са естествена част от богатото живописно творчество на Виолета Базлик Кралова. Нейното артистично кредо е постоянно да търси и намира нещо ново, а не винаги да има един и същ стил или маниер на рисуване. Самата тя казва: „Не искам да се фокусирам върху един мотив, един цвят. Искам постоянно да променям стилизацията на формите и общия им тон. Аз съм свободен човек, мога свободно да се изразявам и да рисувам своите произведения. Не съм затворена в клетка. Движа се напред чрез постоянно търсене и не стоя на едно място в изразяването на моите мотиви.“

Смятам за подходящи за нейното творчество думите на Кандински от книгата „За духовното в изкуството“: „Цветът е средство за директно въздействие върху душата. Цветът е клавиатура. Окото е чукчетата й. Душата е пиано с много струни. Художникът е ръката, която, като удря този или онзи клавиш, кара душата да вибрира.“

Виолета Базлик Кралова е родена в София. През 1965-1969 г. учи в Средното текстилно училище в София, а през 1977-1983 г. в Академията за приложни изкуства в Прага, в катедра „Свободно изкуство, текстил и дизайн на облекло“. Излагала е в българските институти във Варшава и Братислава, в Словашкия културен институт в Прага и Будапеща, в Салоните на Дружеството на свободните визуални художници и Биеналетата на свободните визуални изкуства. Съвсем естествено е, че нейните творби са привлекли галеристи не само у нас, но и в чужбина. Участвала е в няколко важни международни проекта. От 2011 г. е председател на „Дружеството на свободните визуални художници“ към „Словашкия съюз за визуални изкуства в Братислава“.

 Д-р Дагмар Кудолани Срненска, доктор, изкуствовед, куратор