На 11 юли Българският културен институт представи лекцията на проф. д-р Мира Маркова по проекта „Динамика на идентичностите в Дунавския регион“, проект с номер: BG-175467353-2022-07-0010-C01 по „Многостранен конкурс за научно и технологично сътрудничество в Дунавския регион – 2022 г.“ Проектът е съвместно дело на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Университета „Матей Бел“ в Банска Бистрица и „Карловия университет“ в Прага. Той е финансиран от Фонда за научни изследвания в съответствие с вропейската рамка за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации.

Директорката на БКИ г-жа Ваня Радева представи научния екип - проф. д-р Мира Маркова и ръководителката и гл. ас. д-р Мина Бенчева, които запознаха многобройнана публика с резултатите от проекта. Учените от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ са провеби изследване на общости и култури от Дунавския регион с фокус върху Северозападна България (Видин, Лом, Козлодуй). Акцент на лекцията бе динамиката на идентичностните процеси при власите от региона, както и настъпилите промени сред еврейската общност. Бе акцентирано също върху културните контакти със Западна и Централна Европа. Например в българския дунавски град Лом е основано едно от първите читалища в страната и е поставена една от първите театрални постановки. Там възниква и първото женско дружество, поставят се основите на масовата активната спортна дейност. Град Лом е и мястото, където Луис Айер развива дейността си, създавайки гимнастически дружества, които поставят начало на организираното спортно движение в България и оказват силно влияние върху интеграционния модел на града до наши дни.

Гл. ас. д-р Мина Бенчева показа снимков материал на реставрираната видинска синагога, разположена в сърцето на града. Днес архитектурното бижу е първа спирка на пристигащите в града, включително и на чужденците. Разликата освен във външния ѝ вид е и в това, че синагогата вече не е молитвен дом, а културен център, който носи името на художника Жул Паскин. Така сградата вече се присъединява към комплекса от исторически забележителности редом до крепостта "Баба Вида" и има за цел да привлича все повече туристи.

В лекцията особено внимание бе отделено на новомъчениците от Никополската епархия, свързани с католическото вероизповедание. Освен православни свещеници, има изявени личности, осъдени на смърт по време на Големия процес срещу Католическата църква през 1952 г. в България. Тогава са екзекутирани Блажений Евгений Босилков, монс. Камен Вичев, монс. Павел Джиджов и др. Почитането на българските мъченици – жертви на тоталитаризма от всички вероизповедания е важен момент в дипломатическите отношения между България и Ватикана. Като символ на преследването на католиците е установена датата 11 ноември, денят, в който епископ Евгений Босилков е екзекутиран през 1952 г. Той е обявен за покровител на Никополската епархия през 2008 г.

На срещата присъстваха представители на потомци на градинари, установили се в Словакия от региона на Поликраище след Първата световна война, както и словаци, завърнали се от селата Подем, Бръшляница и Войводово – Плевенско след 1950 г. С тях проф. Маркова и гл. ас. д-р Бенчева дискутираха проблемите на миграцията, интеграцията и адаптирането при живот в диаспора.

В хода на проведената дискусия се очертаха и перспективите за бъдещо сътрудничество между български и словашки просветни и културни институции, тъй като Българският културен институтът е духовно и интелектуално средище, което обединява българската общност в Словакия и българските словаци, завърнали се в Родината. На срещата присъстваха дипломати - г-н Виктор Меламед – генерален почетен консул на кралство Тайланд в България, Клубът на българските интелектуалци в Словакия, на „Матица Словенска“ и др.

Екзотична музикална рамка на събитието постави изпълнителя на словашкия фоклорен инструмент фуяра – Адам Магула, който изсвири и изпя и влашки народни песни.