На 26 март 2025 г. Българският културен институт представи ретроспективна изложба на творчеството на големия български художник Владимир Димитров -Майстора, дело на едноименната Художествена галерия на гр. Кюстендил. Изложбата от фотоси върху платно бe съпроводена с представяне на книга - монументален труд с автор проф. Валентин Господинов и неговия екип от галерията Светла Александрова Анева и Мирослав Маринов.

Събитието бе посветено на националния празник на България – Освобождението от османско иго – 3-ти март 1878 г. и се проведе под патронажа на Н. Пр. извънредния и пълномощен посланик на Р. България – г-н Васил Петков. На него присъства и консулът на страната ни – г-жа Габриела Примова.

Директорката на БКИ г-жа Ваня Радева представи творческия екип пред десетките гости, препълнили залата на Културния институт. Проф. Валентин Господинов, който е директор на ХГ „Владимир Димитров-Майстора“ - Кюстендил и преподавател по скулптура в Художествената академия в София разказа за честването на 140-годишнината от рождението на великия български Майстор и за огромната изложба, в която са били показани много творби и рисунки, които за първи път се излагат пред публика. Специално внимание той отдели на технологията на създаването на монументалния труд от 450 страници и 400 илюстрации върху италианска хартия, върху която е рисувал Майстора. Така, авторите са искали да доближат тактилността на илюстрациите до оригиналите, за да могат читателите да почувстват по-добре автора. Г-жа Светла Анева описа творческия път на Майстора, който, след като обикаля всички европейски столици и музеи, се завръща в родната България, за да създаде неповторим в своята самобитност и култура национален български стил. Те описаха аскетичния му живот и отговориха на множество въпроси. Луксозното издание, посветено на творчеството на Майстора. е издаден с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ и Община Кюстендил.

Владимир Димитров Поппетров се ражда през 1882 г. в Дупнишка околия. По-късно семейството му се преселва в град Кюстендил. Там те живеят в крайна бедност и той е принуден да напусне училище и да започне работа като писар в Кюстендилския съд, а в свободното си време рисува. Талантът му е забелязан и по-заможни кюстендилци събират пари за неговото обучение в Държавното рисувално училище (днес Национална художествена академия) в София. Признание за неговия талант и упорита работа още там, е прозвището „Майстора”, дадено му от неговите състуденти. По време на войните: (1912–1918) Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, Майстора участва като доброволец – военен художник. Докато рисува сцени от бойното поле, у него се заражда копнежът да създаде ведра, човеколюбива, обляна в слънце национална по дух и форма живопис.

През 1924 г. Майстора се установява в село Шишковци, недалеч от Кюстендил. Започва най-активният период в неговото творчество (1924 – 1945), като голяма част от картините си той създава под открито небе – там, където са и неговите модели – жътварите, копачите, косачите, млади момичета, известни като мадоните на Майстора. Рисува на полето, в овощните градини, под ярките лъчи на слънцето. От творбите му струи радост и вяра, младост и мъдрост, хармония и красота. В същината си те отразяват първичната привързаност на българина към земята и безкористния идеализъм на художника. Характерни, както за личния му почерк, така и за националния ни живописен стил, са интензивният цвят и декоративната звучност, много близки до естетическите принципи на старата българска иконопис.

Владимир Димитров умира през 1960 г. в София. Погребан е в Централните софийски гробища, а през 1972 г. тленните му останки са пренесени в любимото му село Шишковци. Удостоен е с най-високите държавни отличия за своя принос в националното ни изкуство. През 1982 г. Съюзът на българските художници учредява Национална награда за живопис, носеща неговото име.

Музикална рамка на проявата изпълни дуетът Петер Дас от Холандия – виолончело и Луциа Балалова от Словакия – фагот. Те изпълниха произведения на Фрескобалди, Телеман, Граупнер, както и българска народна музика.

Събитието бе в крак с новите изисквания за провеждане на значими събития – част от съвместната политика за културна дипломация с Посолствата на Р. България.